Empirical Formula:

KAl₃[SO₄]₂(OH)₆

Chemical Formula:

KAl₃[SO₄]₂(OH)₆

 
Fig 1. Map of Occurrence of the Alunite bearing Secondary Quartzites in Bulgaria

There are more than 30 secondary quartzites deposits discovered in Bulgaria (see the map above). More common are the next faciesis: monoquartize, alunite (alunite-kaolinite), sericite, diaspore and more rare pyrophyillite, andalusite, corundum, dumortierite, topaz etc.

Axial Ratios:

a:c = 1:2.49354

Cell Dimensions:

a = 6.97, c = 17.38, Z = 4; V = 731.22 Den(Calc) = 3.76

Crystal System:

Trigonal Space Group: R 3m, R 3m

X Ray Diffraction:

By Intensity(I/I_o): 2.89 (1), 2.99 (1), 2.293 (0.8)

Optical Data:

Uniaxial (+), w = 1.572, e = 1.592, bire = 0.0200

Cleavage:

[0001] Good

Color:

White, Gray, Yellowish gray, Reddish gray, Yellowish white

Density:

2.59 - 2.9, Average = 2.74

Fracture:

Uneven - Flat surfaces (not cleavage) fractured in an uneven pattern

Habits:

Massive - Granular - Common texture observed in granite and other igneous rock., Earthy - Dull, clay-like texture with no visible crystalline affinities, (e.g. howlite)., Fibrous - Crystals made up of fibers

Hardness:

3½ - 4 - Copper Penny - Fluorite

Luminescence:

None

Luster:

Vitreous - Pearly

Streak:

White

Empirical Formula:

Chemical Formula:

Axial Ratios:

a:c = 1:

Cell Dimensions:

Crystal System:

X Ray Diffraction:

Основната част от данните за алунита са подготвени от дгн Ангел КУНОВ

Алунитът е минерал от алунитовата група на клас сулфати. Съставен е от 11,37% K₂O, 36,92% Al₂O₃, 38,66% SO₃ и 13,05% H₂O. Натроалунитът е NaAl₃[SO₄]₂(OH)₆. Името му произлиза от латинското наименование на стипците (alumen). Използването на минерала и съдържащите го скали датира от дълбока древност. Известна е употребата на стипци (сред които вероятно и алунитови) в древния бит като кръвоспиращи средства, а по-късно - в текстилната и кожарската индустрия. До 30^те години на 20 век алунитите и алунитовите скали са приемани главно като суровина за производство на стипци и отчасти за получаване на алуминиев и калиев сулфат. След това те се разглеждат като комплексна суровина за получаване на различни продукти (за повече данни виж в по-рано изпратения текст). Минералът е бял, сивобял, розов, жълтеникав, червенокафяв в зависимост от примесите. Твърдост - 3½ - 4 и относително тегло 2,82. Оптично едноосен положителен с отрицателно удължение. Притежава отчетлива цепителност. Дитригонално-пирамидален. Среща се главно като плочести (пинакоидален хабитус) и по-рядко като дребни псевдокубични (ромбоедричен хабитус) кристалчета.  Диференциално-термичните криви показват ендотермични ефекти при 480-550^оС и 800-900^оС и екзотермичен - около 760^оС. Минералът е неразтворим във вода и трудноразтворим в солна и азотна киселина. Разтваря се в концентрирана сярна киселина. Алунит е синтезиран в широки температурни граници (от 22^оС до 500^оС) при съответстваща концентрация на алуминия и определящ фактор рН от 0,8 до 5,3, т.е. от ултракисели до кисели условия. Най-подходящи за неговото образуване са температури 200-300^оС. Алунитът се образува при солфатарни процеси, при хидротермално-метасоматична дейност и в супергенни условия.

МАГМЕНИ

СЕДИМЕНТНИ

МЕТАМОРФНИ

МАГМЕНИ

ГРАНИТИ И ГРАНОДИОРИТИ

НАХОДИЩЕ "ГАЙТАНИНОВО"

Намира се на 16 км южно от гр. Гоце Делчев.
В “Баланса на запасите” се водят ресурси (331) в размер на 940 хил.м³ с рандеман на блокове 40%. Установен е един декоративен тип, представен от светлосиви със слаб розов оттенък гранити с добра декоративност. За превеждане на ресурсите в запаси е необходимо изготвяне на нови кондиции и технико икономическа оценка.

НАХОДИЩЕ "СЛИВОВО" - у-к "Божема"

Участък “Божема” се намира на 60 км югоизточно от гр. Ямбол и на 25 км югозападно от гр. Средец. Той е част от находище “Сливово” с ресурси (331) от 2 950 хил.м³ и рандеман 30%. Не са обосновани качествените показатели на находището. Участък “Божема” има утвърдени през 2001 год. запаси (111) от 260 х.м³ и (122) – 270 хил.м³, с рандеман 64%. При интерес може да се кандидатствува за концесия за добив.

НАХОДИЩЕ "ТВЪРДИЦА"

Намира се на 4 км северно от с. Сборище.
На находището се водят вероятни запаси (121) от 640 хил. м³ и ресурси (331) 640 хил. м³ и (332) – 340 хил. м³ с рандеман 20%. Находището е проучено, но не е кандидатствано за получаване на “търговско откритие” и концесия за добив. Гранитоидите са от един декоративен тип с пъстра розово до червена окраска с голяма наситеност. Имат много висока степен на декоративност. Няма достатъчно данни за обема на блоковете и якостните им показатели.

НАХОДИЩЕ "РОЗОВО"

Намира се на 40 км северозападно от гр. Стара Загора.
Находището е проучвано през 1991 год. Ресурсите (331) възлизат на 280 хил.м³ при рандеман 50% и средни по обем блокове. Гранитите (на отделни места преминаващи в гранодиорити) са светлосиви до розови с добра степен на декоративност. Извършените проучвателни работи са достатъчни за утвърждаване на запаси от находището. Необходимо е изработването на нови кондиции и допълнение към геоложкия доклад.

НАХОДИЩЕ "КНЯЖЕВО"

Намира се на 15 км югоизточно от гр. Елхово.
В “Баланса на запасите” на находището се водят ресурси (331) от 280 х.м³ с рандеман 50%. Блоковете са с голям обем (над 3 м³). Гранитите (с преход към гранодиоритите) са светло сиви с известна петнистост от по-тъмни минерали и се характеризират с добра степен на декоративност. Има изследвания на всички характерни показатели за физикомеханическите свойства на суровината. Необходима е актуализация на кондициите и нов доклад за утвърждаване на запасите.

КВАРЦОВИ МОНЦОНИТИ

НАХОДИЩЕ "ЧЕРНОМОРЕЦ" –участък "Външната чешма"

Намира се на 22 км югоизточно от гр. Бургас.
За участъка в “Баланса на запасите” се водят ресурси (331) в размер на 64 хил.м³. Липсва установен рандеман на блокове, но по аналогия със съседното находище “Кайряка” с. Черноморец. Участъка попада в една и съща геолого-структурна позиция и може да се приеме 30%. Декоративни особености също могат да се приемат по аналогия от находище “Кайряка”.  Необходимо е извършване на допълнително проучване за проверка на физико -механичните показатели и изграждане на опитна кариера за определяне на обема на блоковете и рандемана. След съставяне на кондиции може да се представи доклад за утвърждаване на запаси.

НАХОДИЩЕ "СЛИВАРОВО"

Намира се на 2 км от едноименното село.
Проучвано е, но няма утвърдени запаси. На баланс се водят ресурси (331) от 500 хил.м³ с рандеман 30%. Няма данни за физико-механичните показатели на монцонитите.

ГАБРО

НАХОДИЩЕ "ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО" (участък "Средния баир")

Намира се 30 км югозападно от гр. Ямбол. Проведени са проучвателни работи през 1989 год. В “Баланса на запасите” се водят ресурси (331) в количество около 350 хил. м³. Установен е рандеман от 8%, но той е нереален поради това, че опитната кариера е прокарана в грусираната част на находището (достигаща на места до 40 м.). Сондажните работи показват много добри линейни рандемани. Блоковете имат валунен облик. Различават се два декоративни вида: ГТ1 – сивочерено до черно, със зеленикав оттенък, дребно до среднозърнесто габро и ГТ2 – сивочерно, средно до едрозърнесто габро. И двата типа са с добра степен на декоративност. Определени са и физико-механичните показатели. Необходимо е съставяне на нови кондиции и определяне на блоковия рандеман, като с допълнение към геоложкия доклад ресурсите да се приведат в запаси.

РИОЛИТИ

НАХОДИЩЕ "ЖРЕБИЧКО"

Намира се на 10 км северно от гр. Брацигово.
В “Баланса на запасите” се водят ресурси (331) в размер над 1000 хил.м³ с рандеман 43% и средни по обем блокове. Различават се два декоративни типа: Жр1 – основен носител на суровината, представен от белезникаво розови риолити, с топъл нежен тон на основната маса, всред която се наблюдават порфирни минерали, с добра степен на декоративност. Жр2 – формира отделни тела с дебелина 2-3 м всред типа Жр1 и е представен от петнисто сиви риолити със средна степен на декоративност. Определени са физико-механическите параметри на суровината. За усвояване на находището е необходимо съставянето на кондиции и изготвяне на геоложкия доклад.

СЕДИМЕНТНИ

ВАРОВИЦИ

НАХОДИЩЕ "КРАКРА"

Намира се на 50 км северозападно от гр. Варна.
В “Баланса на запасите” на МОСВ са заведени като ресурси (331) 370 хил. м³ и (332) – 210 хил. м³, декоративни варовици, с рандеман на блокове 30%. Установен е един декоративен тип – жълтобелезникав, с организмови фрагменти и слаба петниста окраска. Характеризира се с добра степен на декоративност. Необходими са допълнителен обем проучвателни работи (сондажи), съставяне на кондиции и геоложки доклад за привеждане на ресурсите в запаси.

НАХОДИЩЕ "ГРАНИТОВО"

Намира се 12 км северно от гр. Белоградчик.
Находището е детайлно проучено, но няма внесен доклад за утвърждаване на запаси. По оперативен отчет се водят ресурси (331) 3 200 хил. м³ декоративни варовици с рандеман 20%. Разграничени се два декоративни вида с добра степен на декоративност - (Гр1) – кремаво бели, шуплести, с незначително количество дребен биодетрит; (Гр2) – кремаво бели, плътни, с множество пре-кристализирали фрагменти. Необходимо е частично допроучване, главно с оглед на оценката на техноложките качества на варовиците, изготвяне на кондиции и утвърждаване на запасите.

НАХОДИЩЕ "БЪЛГАРЕВО"

Находището се намира в близост до нос Калиакра на 8 км югоизточно от гр. Каварна
Находището е добре проучено. На баланс се водят ресурси от (331) 240 хил. м³ и (332) 130 хил. м³ с рандеман на блокове 60%. Установен е един декоративен тип представен от сивобели до бели варовици с множество прекристализирали черупки от миди. За получаване на концесия за добив на находището е необходимо да се осъвременят (направят нови) кондиции и привеждането на ресурсите във запаси.

БРЕКЧОКОНГЛОМЕРАТИ И БРЕКЧИ

НАХОДИЩЕ "СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ"

Намира се 8 км южно от гр. Враца.
В баланса на запасите се водят в категория ресурси (331) – 53 хил.м³ с рандеман 30% и малки по обем блокове. Различава се един декоративен тип представляващ брекчоконгломерати с пъстър цвят, изграден от варовикови и доломитеви късове, светлосиви до сиви и червеникави, свързани с карбонатна спойка. За получаване на концесия за добив за находището са необходими минимален обем проучвателни работи и изграждане на опитна кариера, с които да се изяснят техноложките качества на материала, след което да се осъвременят кондициите и категори-зирането на ресурсите в запаси.

НАХОДИЩЕ "МОСТОВО - 2"

Намира се на около 30 км южно от гр. Асеновград.
С проведените проучвателни работи и опитна кариера на находището са заведени ресурси (331) от 561 хил. м³, с рандеман 25% и средни по обем блокове. Установен е един декоративен тип, представен от брекча със средни по големина късове (над 3 см.) от сивобели до сиви мрамори, споени с червенокафява карбонатна спойка. За въвеждане на находището в експлоатация е необходимо изчисляване на нови кондиции и внасяне на доклад за утвърждаване на запасите.

НАХОДИЩЕ "ПРАВОСЛАВ"

Намира се на около 20 км от гр. Чирпан
Находището се експлоатира от 1978 год. и проучените първоначални запаси са изчерпани. В “Баланса на запасите” се водят ресурси (331) от 12 хил. м³ с рандеман 28%. Рандемана на добиваните блокове е достигал до 40%. Разграничени са три декоративни типа брекчи: Пб1-изградени от бели, сивобели до бледорозови мраморни късове, с карбонатна розова спойка, пресечини с калцитни прожилки. Размера на късовете варира от 0.5 до 15 см.; Пб2 е представен от късове на сивобял мрамор (с размери 4-5 см.) и средни по големина късове (7-8 см.) от пъстри гнайси, споени с глинесто-карбонатна спойка, Пб3 представен от късове от гнайси и гнайсошисти. И трите декоративни типа са с висока степен на декоративност (47 бала) и са едни от най-красивите декоративни скали в България.Необходимо е провеждане на комплекс геологопроучвателни работи за разширяване площта на находището и доказване на нови количества запаси.

ПЯСЪЧНИЦИ

НАХОДИЩЕ "НОЕВЦИ"

Намира се на 18 км североизточно от гр. Перник.
На находището се водят ресурси (331) от 2 560 хил. м³ тънкослоести пясъчници за плочи и разнокаменни изделия (павета). Установен е един декоративен тип с червен цвят и висока декоративност. За въвеждането на находището в експлоатация е необходимо съставяне на нови кондиции и привеждането на ресурсите в категория запаси.

ТУФИ

НАХОДИЩА "МОМЧИЛГРАД" И "КОВИЛ"

Намират се съответно на 10 и 12 км юг-югоизточно от гр. Момчилград.
Проучени са детайлно и са съставени геоложки доклади. В баланса се водят ресурси (331) от 2 990 хил.м³ с рандеман 25% за находище “Момчилград” и 3 310 хил. м³ с рандеман 50% за находище “Ковил”. Установени са три декоративни типа: МГТ1 - дребно до финнокристалични сивобели, масивни с малко карбонатни фрагменти; МГТ2 – едро до грубокристалокластични сиво бели до кремави с голямо количество карбонатни фрагменти; КТ1-2 – средно и едрокластични сивобели (подтип КТ1) и грубокристалични зелени (подтип КТ2), на отделни места слабо кавернозни. Характеризират се с добра (МГТ1 и КТ1-2) и средна (МГТ2) степен на декоративност. Находищата следва да се проучат, като се наберат данни за обема на блоковете и якостните им качества, да се съставят нови кондиции и изготви доклад за утвърждаване на запаси.

МЕТАМОРФНИ

МРАМОРИ

НАХОДИЩЕ "ИЛИНДЕНЦИ"

Намира се в землището на община Струмяни, на 10 км от главния път София-Кулата.
Интерес представляват четири участъка: Мурата-запад със запаси (111) от 10 430 х.м³ и ресурси (332) - 470 х.м³ с рандеман 24%; Мурата-изток със запаси (111) от 10 420 хил.м³ с рандеман 35%; Мурата - север със запаси (111) от 24 350 хил.м³ с рандеман 35% и Илинденци – централен със ресурси (331) от 36 700 хил.м³ с рандеман 18.5%. Установени са пет декоративни типа: И1-2 – снежнобели, с мусковитови люспи, дребно до средно кристалинни (И1) или с бистри калцитни зърна, среднокристалинни (И2); И3-4 – светлосиви до сиви (И3) и тъмно сиви (И4), слабо петнисти, средно до едрокристалинни; И5 – ивичести с редуване на светлосиви и бели ивици. Декоративност: висока (И1-2) и добра (И3-4 и И5). Обем на блоковете: малки за типове И1-2 и И5 и средни за И3-4 и И5. Запасите на трите участъка на Мурата могат да бъдат въведени веднага в експлоатация, а ресурсите от участък Илинденци – централен следва да бъде допроучен с малък обем сондажни работи и доразширяване на развитата проучвателно-опитна кариера и изчисление на запасите по нови кондиции.

НАХОДИЩЕ "ЛОВЧА-2"

Намира се на 12 км южно от гр. Гоце Делчев, на 1 км южно от едноименното село. Оперативно се водят на отчет ресурси (331) 1 080 хил. м³, с рандеман на блокове - 25% и малки по обем блокове. Имат висока степен на декоративност (за сувенирни цели). Запасите могат да бъдат въведени в експлоатация след съставяне на кондиции и изготвяне на геоложки доклад с изчисляване на запасите.

НАХОДИЩЕ "АРДИНО" (у-к "Бели брези")

Намира се на 3 км северозападно от гр. Ардино, в местността “Белите брези”.
Установени са запаси (111) в размер на 230 хил.м³ с рандеман 25%. Разграничават се два декоративни типа: А1 – бели, по-рядки снежнобели със слаб розов оттенък и много висока степен на декоративност и А2 – сиво бели, едро до грубо кристалинни, с единични кварцови зърна и добра степен на декоративност. Обем на блоковете – малки. Находището може да се въведе веднага в експлоатация.

НАХОДИЩЕ "ЧЕПЕЛАРЕ"

Находището се намира на около 4 км североизточно от гр. Чепеларе.
Определени са ресурси (331) от 600 хил.м³ при рандеман 21%. От находището са добити около 40 000 м³. В момента кариерата не работи. Мраморите са от един декоративен тип (Ч1) – сиво бели, едро до грубо кристалинни, с кафяво оцветена жилка (от 1 мм до 4.5 см.). Добра степен на декоративност. Обем на блоковете – средна. За въвеждане находището в експлоатация е необходимо осъвременяване на кондициите и преизчисляване на запасите.

НАХОДИЩЕ "ЧЕРЕШАКА"

Намира се на 3 км южно от гр. Ивайловград.
Утвърдени са ресурси (331) от 480 хил. м³ с рандеман 20%. Установен е един декоративен тип (Чш1), представен от сивобели мрамори, средно до едрозърнести и средна до добра декоративност. Обем на блоковете – малки. Необходими са допълнителни сондажни работи за установяване на физико-механичните показатели и изграждане на опитна кариера за определяне на блоковостта.

НАХОДИЩЕ "ЖЕЛЕЗИНО-КОРУДЕРЕ" (ЛЕНСКО-ПЕЛЕВУН)

Намира се на 35 км източно от гр. Крумовград.
На находището се водят запаси (111) в размер на 3 780 хил. м³ с рандеман 25%. Има експлоатационна кариера, която в момента не работи. Установени са три декоративни типа: (Ж1)- бял, по рядко сивобели до кремави, масивни, финнокристални, с добра степен на декоративност; (Ж2) – бели и сивобели, средно до едрокристалинни, с гнезда от амфиболити и с много висока степен на декоративност; (Ж3) –кремави, средно до едро кристалинни и средна степен на декоративност; Обем на блоковете – средни (за Ж1 и Ж2) и малки – за Ж3. Кариерата е компрометирана от лошо проведен добив и се нуждае от нормализиране. Следва да се актуализират кондициите и внесе записка в МОСВ за привеждане на ресурсите в запаси.

ГНАЙСОШИСТИ (ТИКЛИ)

НАХОДИЩЕ "КОБИЛЯНЕ"

В района на с. Кобиляне е установено все още недоуточнено по параметри находище на гнайсошисти. Частни фирми са проучили част от находището и осъществяват частичен добив на тикли. Съществуват свободни полета, на които могат да се проведат специализирани търсещи работи, сондажи и опитни кариери, като са направи “геоложко откритие” и придобие права за добив. Визуално тиклите са жълтобелезникави и имат много висока декоративност. Проявления на гнайсошисти са установени в Западни Родопи в района на с. Сатовча, с. Плетена, с. Вълкосел, в Централни Родопи – с. Широка Лъка. Детайлизирането на тези проявления може да се извърши със специализирани търсещи работи с локализиране на перспективни площи и провеждане на комплекс от геологопроучвателни работи за доказване на запаси.